5 nov 2021, 14:19

Мъглата

  Poesía » Otra
595 1 4

Мъглата - невеста ревнива

прегръща съпруга си - бóра.

Макар уморена, сънлива

не вярва на птици и хора.

 

Не вярва на вечната вярност,

не вярва на дадена клетва.

Тя знае, дори и във старост

мъжете поглеждат зад плéта.

 

С бяла дантела повива

всяка игличка зелена.

С капчици росни завива

клонка от студ наранена.

 

В бяло премигва, будува,

стéле очи в тишината.

Бóра обича, ревнува,

гони далеч светлината. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Хари Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...