Мъглата
Мъглата - невеста ревнива
прегръща съпруга си - бóра.
Макар уморена, сънлива
не вярва на птици и хора.
Не вярва на вечната вярност,
не вярва на дадена клетва.
Тя знае, дори и във старост
мъжете поглеждат зад плéта.
С бяла дантела повива
всяка игличка зелена.
С капчици росни завива
клонка от студ наранена.
В бяло премигва, будува,
стéле очи в тишината.
Бóра обича, ревнува,
гони далеч светлината.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Хари Спасов Всички права запазени
