Мъглата - невеста ревнива
прегръща съпруга си - бóра.
Макар уморена, сънлива
не вярва на птици и хора.
Не вярва на вечната вярност,
не вярва на дадена клетва.
Тя знае, дори и във старост
мъжете поглеждат зад плéта.
С бяла дантела повива
всяка игличка зелена.
С капчици росни завива
клонка от студ наранена.
В бяло премигва, будува,
стéле очи в тишината.
Бóра обича, ревнува,
гони далеч светлината.
© Хари Спасов All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
