24 abr 2025, 8:30

Мъгливо

339 2 3

Диша мъглата и пътят се вие загадъчно,

чезне в сумрàка, изтрит сякаш с евтина гума.

Влагата в сиво дими над поляните злачни.

Скърца в краката на храстите мократа шума.

 

Облаци влачат криле като паднали ангели.

Скриват със мътни пера силуета на хълма.

И от мъглата, по чудо на светло избягали,

мокри лъчите на слънцето бавно покълват.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Диана Фъртунова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти сърдечно, Анахид! Очарована съм, Танче, от поетичния ти отговор!
  • Покриват се хълмове с млечна завивка,
    мълчи в тишина всяка стара пътека.
    Река в долината се плъзга с извивка,
    потънала цяла в постелята мека.

    Дърветата - сенки във сиви одежди,
    протягат ръце към невидимо слънце.
    Вятър се шмугва в комини с надежда,
    та всички да чуят мелодия звънка.

    Дъждът пък приседнал на клонче измито,
    не бърза да тръгне, приветства света.
    А въздухът мек, като в приказка скрита,
    рисува сребриста, пейзажна мечта.
  • И от мъглата, по чудо на светло избягали,
    мокри лъчите на слънцето бавно покълват.

    Ювелирно изпълнение!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...