Мъгливо
Диша мъглата и пътят се вие загадъчно,
чезне в сумрàка, изтрит сякаш с евтина гума.
Влагата в сиво дими над поляните злачни.
Скърца в краката на храстите мократа шума.
Облаци влачат криле като паднали ангели.
Скриват със мътни пера силуета на хълма.
И от мъглата, по чудо на светло избягали,
мокри лъчите на слънцето бавно покълват.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Диана Фъртунова Все права защищены
