Мъгливо
Диша мъглата и пътят се вие загадъчно,
чезне в сумрàка, изтрит сякаш с евтина гума.
Влагата в сиво дими над поляните злачни.
Скърца в краката на храстите мократа шума.
Облаци влачат криле като паднали ангели.
Скриват със мътни пера силуета на хълма.
И от мъглата, по чудо на светло избягали,
мокри лъчите на слънцето бавно покълват.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Фъртунова Всички права запазени
