Apr 24, 2025, 8:30 AM

Мъгливо

337 2 3

Диша мъглата и пътят се вие загадъчно,

чезне в сумрàка, изтрит сякаш с евтина гума.

Влагата в сиво дими над поляните злачни.

Скърца в краката на храстите мократа шума.

 

Облаци влачат криле като паднали ангели.

Скриват със мътни пера силуета на хълма.

И от мъглата, по чудо на светло избягали,

мокри лъчите на слънцето бавно покълват.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диана Фъртунова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти сърдечно, Анахид! Очарована съм, Танче, от поетичния ти отговор!
  • Покриват се хълмове с млечна завивка,
    мълчи в тишина всяка стара пътека.
    Река в долината се плъзга с извивка,
    потънала цяла в постелята мека.

    Дърветата - сенки във сиви одежди,
    протягат ръце към невидимо слънце.
    Вятър се шмугва в комини с надежда,
    та всички да чуят мелодия звънка.

    Дъждът пък приседнал на клонче измито,
    не бърза да тръгне, приветства света.
    А въздухът мек, като в приказка скрита,
    рисува сребриста, пейзажна мечта.
  • И от мъглата, по чудо на светло избягали,
    мокри лъчите на слънцето бавно покълват.

    Ювелирно изпълнение!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...