28 mar 2018, 1:56  

Мъжете, които обичах

  Poesía
439 0 2

Мъжете, които обичах


Мъжете, които обичах
ме научиха как да обичам - 
сладък вкус на нощи будувани
и фея към пристан, как тича.

 

Страхливо вървяха към мене,
за танц с непокорна сирена
и струнен глас на цигулка
през душата ми неосмирена.

 

Мъжете, които обичах
по лунна пътека пристигаха
бяха топло лято и зима,
вземаха обич, и си отиваха.


Сама си оставах след тях
с тъга върху дните изгубени
и дълг към някакъв грях - 
към себе си обич изстинала.

 

Диви коне - върху ръж и забрава 
със копита от думи предадени. 
Една подкова остана разплакана
от мъжете, които обичах!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елеонора Крушева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...