Мъжете, които обичах

Poetry

432 0 2

Мъжете, които обичах
ме научиха как да обичам -
сладък вкус на нощи будувани
и фея към пристан, как тича.

Страхливо вървяха към мене,
за танц с непокорна сирена
и струнен глас на цигулка
през душата ми неосмирена.

Мъжете, които обичах
по лунна пътека пристигаха
бяха топло лято и зима,
вземаха обич, и си отиваха.

Сама си оставах след тях
с тъга върху дните изгубени
и дълг към някакъв грях -
към себе си обич изстинала.

Диви коне - върху ръж и забрава
със копита от думи предадени.
Една подкова остана разплакана
от мъжете, които обичах!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

eleonora6 (Елеонора Крушева)

Мила Таня,сигурно да не повтаряме тази грешка.Опита ни учи.

2018-03-31T20:39:57+03:00
Dark_Island (Таня Георгиева)

А те да обичат знаят ли
и как на обич учи
необуздания бяг
на табуна.......

2018-03-28T09:09:34+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0