Mar 28, 2018, 1:56 AM  

Мъжете, които обичах

  Poetry
437 0 2

Мъжете, които обичах


Мъжете, които обичах
ме научиха как да обичам - 
сладък вкус на нощи будувани
и фея към пристан, как тича.

 

Страхливо вървяха към мене,
за танц с непокорна сирена
и струнен глас на цигулка
през душата ми неосмирена.

 

Мъжете, които обичах
по лунна пътека пристигаха
бяха топло лято и зима,
вземаха обич, и си отиваха.


Сама си оставах след тях
с тъга върху дните изгубени
и дълг към някакъв грях - 
към себе си обич изстинала.

 

Диви коне - върху ръж и забрава 
със копита от думи предадени. 
Една подкова остана разплакана
от мъжете, които обичах!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елеонора Крушева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...