Мъжете, които обичах
Мъжете, които обичах
Мъжете, които обичах
ме научиха как да обичам -
сладък вкус на нощи будувани
и фея към пристан, как тича.
Страхливо вървяха към мене,
за танц с непокорна сирена
и струнен глас на цигулка
през душата ми неосмирена.
Мъжете, които обичах
по лунна пътека пристигаха
бяха топло лято и зима,
вземаха обич, и си отиваха.
Сама си оставах след тях
с тъга върху дните изгубени
и дълг към някакъв грях -
към себе си обич изстинала.
Диви коне - върху ръж и забрава
със копита от думи предадени.
Една подкова остана разплакана
от мъжете, които обичах!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елеонора Крушева Всички права запазени