Мъжете, които обичах
Мъжете, които обичах
ме научиха как да обичам -
сладък вкус на нощи будувани
и фея към пристан, как тича.
Страхливо вървяха към мене,
за танц с непокорна сирена
и струнен глас на цигулка
през душата ми неосмирена.
Мъжете, които обичах
по лунна пътека пристигаха
бяха топло лято и зима,
вземаха обич, и си отиваха.
Сама си оставах след тях
с тъга върху дните изгубени
и дълг към някакъв грях -
към себе си обич изстинала.
Диви коне - върху ръж и забрава
със копита от думи предадени.
Една подкова остана разплакана
от мъжете, които обичах!
© Елеонора Крушева Все права защищены