28 мар. 2018 г., 01:56  

Мъжете, които обичах

438 0 2

Мъжете, които обичах


Мъжете, които обичах
ме научиха как да обичам - 
сладък вкус на нощи будувани
и фея към пристан, как тича.

 

Страхливо вървяха към мене,
за танц с непокорна сирена
и струнен глас на цигулка
през душата ми неосмирена.

 

Мъжете, които обичах
по лунна пътека пристигаха
бяха топло лято и зима,
вземаха обич, и си отиваха.


Сама си оставах след тях
с тъга върху дните изгубени
и дълг към някакъв грях - 
към себе си обич изстинала.

 

Диви коне - върху ръж и забрава 
със копита от думи предадени. 
Една подкова остана разплакана
от мъжете, които обичах!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Елеонора Крушева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...