19 dic 2009, 19:26

Мъжете са...

  Poesía
1.1K 0 7

                Мъжете са…

 

 

Мъжете са за мене парадокс!

И винаги се питам как успяват

във този свят, приличащ на „инокс”,

да търсят начин, за да оцеляват?

 

Дали разчитат само на ума си –

тъй гъвкав, от природата създаден?

Или играят сляпо – на ръба са,

готови са за скок във миг зададен.

 

Ту властни, тиранични, демонични -

изискват пълно, сляпо подчинение!

Ту ласкави и нежни, хармонични –

раздават се, без капка  съжаление…

 

Мъжете са шарада с изненади

и плетеница сложна, нечетлива.

По-лесен ребус как не го създаде,

Ти, Господи! Да бъдем все щастливи.

………………………………………….

Но в този свят, така парадоксален,

мъжът е, без жена, ортодоксален!

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Надежда Борисова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...