19.12.2009 г., 19:26

Мъжете са...

1.1K 0 7

                Мъжете са…

 

 

Мъжете са за мене парадокс!

И винаги се питам как успяват

във този свят, приличащ на „инокс”,

да търсят начин, за да оцеляват?

 

Дали разчитат само на ума си –

тъй гъвкав, от природата създаден?

Или играят сляпо – на ръба са,

готови са за скок във миг зададен.

 

Ту властни, тиранични, демонични -

изискват пълно, сляпо подчинение!

Ту ласкави и нежни, хармонични –

раздават се, без капка  съжаление…

 

Мъжете са шарада с изненади

и плетеница сложна, нечетлива.

По-лесен ребус как не го създаде,

Ти, Господи! Да бъдем все щастливи.

………………………………………….

Но в този свят, така парадоксален,

мъжът е, без жена, ортодоксален!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Надежда Борисова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...