Dec 19, 2009, 7:26 PM

Мъжете са...

  Poetry
1.1K 0 7

                Мъжете са…

 

 

Мъжете са за мене парадокс!

И винаги се питам как успяват

във този свят, приличащ на „инокс”,

да търсят начин, за да оцеляват?

 

Дали разчитат само на ума си –

тъй гъвкав, от природата създаден?

Или играят сляпо – на ръба са,

готови са за скок във миг зададен.

 

Ту властни, тиранични, демонични -

изискват пълно, сляпо подчинение!

Ту ласкави и нежни, хармонични –

раздават се, без капка  съжаление…

 

Мъжете са шарада с изненади

и плетеница сложна, нечетлива.

По-лесен ребус как не го създаде,

Ти, Господи! Да бъдем все щастливи.

………………………………………….

Но в този свят, така парадоксален,

мъжът е, без жена, ортодоксален!

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Надежда Борисова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...