19 дек. 2009 г., 19:26

Мъжете са...

1.1K 0 7

                Мъжете са…

 

 

Мъжете са за мене парадокс!

И винаги се питам как успяват

във този свят, приличащ на „инокс”,

да търсят начин, за да оцеляват?

 

Дали разчитат само на ума си –

тъй гъвкав, от природата създаден?

Или играят сляпо – на ръба са,

готови са за скок във миг зададен.

 

Ту властни, тиранични, демонични -

изискват пълно, сляпо подчинение!

Ту ласкави и нежни, хармонични –

раздават се, без капка  съжаление…

 

Мъжете са шарада с изненади

и плетеница сложна, нечетлива.

По-лесен ребус как не го създаде,

Ти, Господи! Да бъдем все щастливи.

………………………………………….

Но в този свят, така парадоксален,

мъжът е, без жена, ортодоксален!

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...