Една звезда сега ме вика

от тоз далечен небосвод.

И с всяка дума на езика

претеглям своя си живот.

Вървял по земен път до тука,

преплувал земните водѝ,

прескочих в пътя си боклука,

оставих моите следи.

До днеска аз добре си спомням

какво съм казал, премълчал...

На всички вас сега напомням:

живях във радост и в печал.

И тръгвам аз сега нататък

със побелялата глава.

По пътя дълъг, но и кратък-

изрекъл хиляди слова.

И таз звезда- комай- ме вика

от оня светъл небосвод.

И казвам го сега с езика:

живях го мъжки тоз живот!