Jul 26, 2020, 12:01 AM

Мъжки живот 

  Poetry » Other
671 0 0

Една звезда сега ме вика

от тоз далечен небосвод.

И с всяка дума на езика

претеглям своя си живот.

 

Вървял по земен път до тука,

преплувал земните водѝ,

прескочих в пътя си боклука,

оставих моите следи.

 

До днеска аз добре си спомням

какво съм казал, премълчал...

На всички вас сега напомням:

живях във радост и в печал.

 

И тръгвам аз сега нататък

със побелялата глава.

По пътя дълъг, но и кратък-

изрекъл хиляди слова.

 

И таз звезда- комай- ме вика

от оня светъл небосвод.

И казвам го сега с езика:

живях го мъжки тоз живот!

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??