26 июл. 2020 г., 00:01

Мъжки живот

1.1K 0 0

Една звезда сега ме вика

от тоз далечен небосвод.

И с всяка дума на езика

претеглям своя си живот.

 

Вървял по земен път до тука,

преплувал земните водѝ,

прескочих в пътя си боклука,

оставих моите следи.

 

До днеска аз добре си спомням

какво съм казал, премълчал...

На всички вас сега напомням:

живях във радост и в печал.

 

И тръгвам аз сега нататък

със побелялата глава.

По пътя дълъг, но и кратък-

изрекъл хиляди слова.

 

И таз звезда- комай- ме вика

от оня светъл небосвод.

И казвам го сега с езика:

живях го мъжки тоз живот!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...