Една звезда сега ме вика
от тоз далечен небосвод.
И с всяка дума на езика
претеглям своя си живот.
Вървял по земен път до тука,
преплувал земните водѝ,
прескочих в пътя си боклука,
оставих моите следи.
До днеска аз добре си спомням
какво съм казал, премълчал...
На всички вас сега напомням:
живях във радост и в печал.
И тръгвам аз сега нататък
със побелялата глава.
По пътя дълъг, но и кратък-
изрекъл хиляди слова.
И таз звезда- комай- ме вика
от оня светъл небосвод.
И казвам го сега с езика:
живях го мъжки тоз живот!
© Никола Апостолов Всички права запазени