13 ago 2008, 10:06

Мъжки призив

  Poesía
706 0 9
Жените винаги прикриват нещо,
погледнеш ли във техните очи.
Отвънка виждаш празни лещи,
а отвътре същността мълчи.

Животът винаги е бил молебен -
сред тях да търсиме една,
за която ний да сме потребни,
а тя за нас да е "жена".

Съзрели в погледа любовен блясък,
от сърце почувствали топлик,
се предаваме на всички ласки
с надежда - да не ни боли.

И пак унесени от мисли грешни
търсим отговора сред лъжи.
Жените винаги прикриват нещо.
Но не ще го разберем сами.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Шуманов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Абсолютно си права, Марина.
  • Поздрави и от мен!
  • Все ще се намери една, която няма да прикрива нищо...

    Чудесен е стиха! Браво!
  • Вал, сред тази загадъчност има и много истина...
    с пожелание да я откриеш!!!
  • Жените винаги прикриват нещо,
    погледнеш ли във техните очи.
    Отвънка виждаш празни лещи,
    а отвътре същността мълчи.

    Истина е! За жалост... Но съм съгласна и с Ивчето, то иначе няма да сме в интересни, ако не сме обвити в мистерия

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...