13.08.2008 г., 10:06

Мъжки призив

701 0 9
Жените винаги прикриват нещо,
погледнеш ли във техните очи.
Отвънка виждаш празни лещи,
а отвътре същността мълчи.

Животът винаги е бил молебен -
сред тях да търсиме една,
за която ний да сме потребни,
а тя за нас да е "жена".

Съзрели в погледа любовен блясък,
от сърце почувствали топлик,
се предаваме на всички ласки
с надежда - да не ни боли.

И пак унесени от мисли грешни
търсим отговора сред лъжи.
Жените винаги прикриват нещо.
Но не ще го разберем сами.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Шуманов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Абсолютно си права, Марина.
  • Поздрави и от мен!
  • Все ще се намери една, която няма да прикрива нищо...

    Чудесен е стиха! Браво!
  • Вал, сред тази загадъчност има и много истина...
    с пожелание да я откриеш!!!
  • Жените винаги прикриват нещо,
    погледнеш ли във техните очи.
    Отвънка виждаш празни лещи,
    а отвътре същността мълчи.

    Истина е! За жалост... Но съм съгласна и с Ивчето, то иначе няма да сме в интересни, ако не сме обвити в мистерия

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...