13 авг. 2008 г., 10:06

Мъжки призив

704 0 9
Жените винаги прикриват нещо,
погледнеш ли във техните очи.
Отвънка виждаш празни лещи,
а отвътре същността мълчи.

Животът винаги е бил молебен -
сред тях да търсиме една,
за която ний да сме потребни,
а тя за нас да е "жена".

Съзрели в погледа любовен блясък,
от сърце почувствали топлик,
се предаваме на всички ласки
с надежда - да не ни боли.

И пак унесени от мисли грешни
търсим отговора сред лъжи.
Жените винаги прикриват нещо.
Но не ще го разберем сами.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Шуманов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Абсолютно си права, Марина.
  • Поздрави и от мен!
  • Все ще се намери една, която няма да прикрива нищо...

    Чудесен е стиха! Браво!
  • Вал, сред тази загадъчност има и много истина...
    с пожелание да я откриеш!!!
  • Жените винаги прикриват нещо,
    погледнеш ли във техните очи.
    Отвънка виждаш празни лещи,
    а отвътре същността мълчи.

    Истина е! За жалост... Но съм съгласна и с Ивчето, то иначе няма да сме в интересни, ако не сме обвити в мистерия

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...