Aug 13, 2008, 10:06 AM

Мъжки призив

  Poetry
699 0 9
Жените винаги прикриват нещо,
погледнеш ли във техните очи.
Отвънка виждаш празни лещи,
а отвътре същността мълчи.

Животът винаги е бил молебен -
сред тях да търсиме една,
за която ний да сме потребни,
а тя за нас да е "жена".

Съзрели в погледа любовен блясък,
от сърце почувствали топлик,
се предаваме на всички ласки
с надежда - да не ни боли.

И пак унесени от мисли грешни
търсим отговора сред лъжи.
Жените винаги прикриват нещо.
Но не ще го разберем сами.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Шуманов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Абсолютно си права, Марина.
  • Поздрави и от мен!
  • Все ще се намери една, която няма да прикрива нищо...

    Чудесен е стиха! Браво!
  • Вал, сред тази загадъчност има и много истина...
    с пожелание да я откриеш!!!
  • Жените винаги прикриват нещо,
    погледнеш ли във техните очи.
    Отвънка виждаш празни лещи,
    а отвътре същността мълчи.

    Истина е! За жалост... Но съм съгласна и с Ивчето, то иначе няма да сме в интересни, ако не сме обвити в мистерия

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...