Мъжки сонет
Отдавна времето ни мина,
като конете във галоп.
Тревогата не ни подмина,
но спастрихме си житен сноп.
Ръкойките във него стигат
да стигнем земния си край.
Зърната мляни да ни вдигат
мераците за божи Рай.
И малко са ни още дните
доде напуснем таз земя.
Запътили се в далнините,
от радост Господ се засмя.
С такава мисъл аз обзет,
за теб написах тоз сонет!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Никола Апостолов Todos los derechos reservados
