1 ago 2019, 15:57

Мъжки сонет 

  Poesía » Formas graves, Otra
652 1 5

Отдавна времето ни мина,

като конете във галоп.

Тревогата не ни подмина,

но спастрихме си житен сноп.

 

Ръкойките във него стигат

да стигнем земния си край.

Зърната мляни да ни вдигат

мераците за божи Рай.

 

И малко са ни още дните

доде напуснем таз земя.

Запътили се в далнините,

от радост Господ се засмя.

 

С такава мисъл аз обзет,

за теб написах тоз сонет!

© Никола Апостолов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??