Мъжки сонет
Отдавна времето ни мина,
като конете във галоп.
Тревогата не ни подмина,
но спастрихме си житен сноп.
Ръкойките във него стигат
да стигнем земния си край.
Зърната мляни да ни вдигат
мераците за божи Рай.
И малко са ни още дните
доде напуснем таз земя.
Запътили се в далнините,
от радост Господ се засмя.
С такава мисъл аз обзет,
за теб написах тоз сонет!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Апостолов Всички права запазени
