Aug 1, 2019, 3:57 PM

Мъжки сонет 

  Poetry » Strict forms, Other
586 1 5

Отдавна времето ни мина,

като конете във галоп.

Тревогата не ни подмина,

но спастрихме си житен сноп.

 

Ръкойките във него стигат

да стигнем земния си край.

Зърната мляни да ни вдигат

мераците за божи Рай.

 

И малко са ни още дните

доде напуснем таз земя.

Запътили се в далнините,

от радост Господ се засмя.

 

С такава мисъл аз обзет,

за теб написах тоз сонет!

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??