Отдавна времето ни мина,
като конете във галоп.
Тревогата не ни подмина,
но спастрихме си житен сноп.
Ръкойките във него стигат
да стигнем земния си край.
Зърната мляни да ни вдигат
мераците за божи Рай.
И малко са ни още дните
доде напуснем таз земя.
Запътили се в далнините,
от радост Господ се засмя.
С такава мисъл аз обзет,
за теб написах тоз сонет!
© Никола Апостолов All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
