МЪЖКО АКАПЕЛА ПЕЕНЕ
Неукротена – вряща и бълбукаща, изригваш ти – неозаптяема вода.
Ти врязваш се във бездните на скуката, катериш с вик щастливите бърда.
Ти сриваш се през мъжките ми прагове – дереш ми каменливите русла.
Не е ли време вече да си лягаме – ме питаш тихо, казваш ми – ела!
И не смирен – покорен на стихиите, забивам дъх във твоите гърди –
навярно тъй в река Йордан светиите са падали във вечните води.
Люлей ме – с шемета на водопадите – просни ме на росистите треви,
защото с теб в безкраи ни е дадено да пием Божиите синеви...
Прииждай ми – връхлитай на вълни, на хълмове, на земетръси в планини,
на лятна трепетликова омая въз пясъци – лисичи гърбове.
Ще се разпадам в белите ти шепи на дъхове, на орди ветровеи в светлини,
от векове не се таиш, нима не сещаш как стръвно в мене дивото зове?
Ще те придърпам в тихия шубрак, ще светиш ти – зарничка в моя мрак,
ще те разнасям на звездици, самата ти – в пелин светулков рой.
Родих се мъж, живея мъжки, молитвата си мъжка редя на твоя праг –
дай, Господи, на всеки мъж с Жена такава да каже – да, светът е мой.
_____________________________________________________________
Честит 8-и март, момичета, бъдете здрави и обичани!
© Валери Станков Todos los derechos reservados