МЪЖКО АКАПЕЛА ПЕЕНЕ
Неукротена – вряща и бълбукаща, изригваш ти – неозаптяема вода.
Ти врязваш се във бездните на скуката, катериш с вик щастливите бърда.
Ти сриваш се през мъжките ми прагове – дереш ми каменливите русла.
Не е ли време вече да си лягаме – ме питаш тихо, казваш ми – ела!
И не смирен – покорен на стихиите, забивам дъх във твоите гърди –
навярно тъй в река Йордан светиите са падали във вечните води.
Люлей ме – с шемета на водопадите – просни ме на росистите треви,
защото с теб в безкраи ни е дадено да пием Божиите синеви...
Прииждай ми – връхлитай на вълни, на хълмове, на земетръси в планини,
на лятна трепетликова омая въз пясъци – лисичи гърбове.
Ще се разпадам в белите ти шепи на дъхове, на орди ветровеи в светлини, ...