Mar 8, 2024, 10:51 AM

Мъжко акапела пеене

  Poetry » Love
392 3 4

МЪЖКО АКАПЕЛА ПЕЕНЕ

 

Неукротена – вряща и бълбукаща, изригваш ти – неозаптяема вода.

Ти врязваш се във бездните на скуката, катериш с вик щастливите бърда.

Ти сриваш се през мъжките ми прагове – дереш ми каменливите русла.

Не е ли време вече да си лягаме – ме питаш тихо, казваш ми – ела!

И не смирен – покорен на стихиите, забивам дъх във твоите гърди –

навярно тъй в река Йордан светиите са падали във вечните води.

Люлей ме – с шемета на водопадите – просни ме на росистите треви,

защото с теб в безкраи ни е дадено да пием Божиите синеви...

 

Прииждай ми – връхлитай на вълни, на хълмове, на земетръси в планини,

на лятна трепетликова омая въз пясъци – лисичи гърбове.

Ще се разпадам в белите ти шепи на дъхове, на орди ветровеи в светлини,

от векове не се таиш, нима не сещаш как стръвно в мене дивото зове?

Ще те придърпам в тихия шубрак, ще светиш ти – зарничка в моя мрак,

ще те разнасям на звездици, самата ти – в пелин светулков рой.

Родих се мъж, живея мъжки, молитвата си мъжка редя на твоя праг –

дай, Господи, на всеки мъж с Жена такава да каже – да, светът е мой.

_____________________________________________________________

Честит 8-и март, момичета, бъдете здрави и обичани!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валери Станков All rights reserved.

Comments

Comments

  • Трепет, съчетан с вихър, в капки от безкрайна нежност с възхищение, в искреност на чувство, което залива листа с красотата на любовта!
  • Благодаря за честитката, морско момче!
    Бъди здрав и вдъхновен!
  • Прииждай ми – връхлитай на вълни, на хълмове, на земетръси в планини,
    на лятна трепетликова омая въз пясъци – лисичи гърбове.

    Няма такава поезия!
    Ти издигаш на пиедестал жената, боготвориш я с всичките си сетива.
  • По одухотворен осмомартенски празник, не бях живяла до сега! С толкова чиста молитва от мъж, с толкова вълшебни слова! Светът е на тези които го живеят с такава душа! Благодаря, Мастер!

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...