17 abr 2025, 21:02

Мъжът мираж

  Poesía
227 1 1

МЪЖЪТ МИРАЖ

 

... понеже сръбнах 200 грама водка,

с това поне натрупах трудов стаж,

се смъкнах край морето на разходка –

да ми се радва варненския плаж,

 

пък то какво? – Сахарската пустиня

кочан пред него ряпа да яде! –

и вечерта – печална просякиня,

пристигна в черна рокля – демоде,

 

крачолите морето ми намокри

и въздухът нацепи се от студ,

и в съблекалните подирих покрив –

да хвърлим със клошарите барбут,

 

Каква ти нощ? Ни нейде да отида.

Пък – да се върна, няма при кого.

По-мълчалив от бисер в черна мида,

говоря си по цял ден на арго.

 

Не ме търсете утре заран в чата.

За мен мислете – като за мираж.

Бях просто късен син на Светлината,

офейкала от варненския плаж.

 

13 април 2025 г.

гр. Варна, 19, 35 ч.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валери Станков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...