Мъжът мираж

МЪЖЪТ МИРАЖ

... понеже сръбнах 200 грама водка,

с това поне натрупах трудов стаж,

се смъкнах край морето на разходка –

да ми се радва варненския плаж,

пък то какво? – Сахарската пустиня

кочан пред него ряпа да яде! –

и вечерта – печална просякиня,

пристигна в черна рокля – демоде,

крачолите морето ми намокри

и въздухът нацепи се от студ,

и в съблекалните подирих покрив –

да хвърлим със клошарите барбут,

Каква ти нощ? Ни нейде да отида.

Пък – да се върна, няма при кого.

По-мълчалив от бисер в черна мида,

говоря си по цял ден на арго.

Не ме търсете утре заран в чата.

За мен мислете – като за мираж.

Бях просто късен син на Светлината,

офейкала от варненския плаж.

13 април 2025 г.

гр. Варна, 19, 35 ч.