17 апр. 2025 г., 21:02

Мъжът мираж

221 1 1

МЪЖЪТ МИРАЖ

 

... понеже сръбнах 200 грама водка,

с това поне натрупах трудов стаж,

се смъкнах край морето на разходка –

да ми се радва варненския плаж,

 

пък то какво? – Сахарската пустиня

кочан пред него ряпа да яде! –

и вечерта – печална просякиня,

пристигна в черна рокля – демоде,

 

крачолите морето ми намокри

и въздухът нацепи се от студ,

и в съблекалните подирих покрив –

да хвърлим със клошарите барбут,

 

Каква ти нощ? Ни нейде да отида.

Пък – да се върна, няма при кого.

По-мълчалив от бисер в черна мида,

говоря си по цял ден на арго.

 

Не ме търсете утре заран в чата.

За мен мислете – като за мираж.

Бях просто късен син на Светлината,

офейкала от варненския плаж.

 

13 април 2025 г.

гр. Варна, 19, 35 ч.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...