Мъжът мираж
МЪЖЪТ МИРАЖ
... понеже сръбнах 200 грама водка,
с това поне натрупах трудов стаж,
се смъкнах край морето на разходка –
да ми се радва варненския плаж,
пък то какво? – Сахарската пустиня
кочан пред него ряпа да яде! –
и вечерта – печална просякиня,
пристигна в черна рокля – демоде,
крачолите морето ми намокри
и въздухът нацепи се от студ,
и в съблекалните подирих покрив –
да хвърлим със клошарите барбут,
Каква ти нощ? Ни нейде да отида.
Пък – да се върна, няма при кого.
По-мълчалив от бисер в черна мида,
говоря си по цял ден на арго.
Не ме търсете утре заран в чата.
За мен мислете – като за мираж.
Бях просто късен син на Светлината,
офейкала от варненския плаж.
13 април 2025 г.
гр. Варна, 19, 35 ч.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены