18 mar 2012, 0:59

Мъжът от интернет

  Poesía » Otra
1.3K 1 18

                    „Виртуално говориш. Виртуално мълчиш.
                    По-стаена от орех. По–незрима от стих.”

                                                („Виртуална жена” - Илко Илиев)

 

 

Виртуално обичаш. Виртуално целуваш.

По-безгрижен от вятър и по-мокър от дъжд.

 

По-самотен от истина. По-невидим от дух.

Скрит зад хиляди пиксели. Сред които гориш.

 

Нечовешки самотен. Интернетно щастлив.

Не пронизваш със поглед. Само думи редиш.

 

Като приказка хубав – пъстроперест паун.

Да се случиш жадуваш. И не можеш да спиш.

 

А екранът трепери, посинял от мечти.

Виртуално чаровен... Аз такъв те видях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...