18 mar 2012, 0:59

Мъжът от интернет

  Poesía » Otra
1.3K 1 18

                    „Виртуално говориш. Виртуално мълчиш.
                    По-стаена от орех. По–незрима от стих.”

                                                („Виртуална жена” - Илко Илиев)

 

 

Виртуално обичаш. Виртуално целуваш.

По-безгрижен от вятър и по-мокър от дъжд.

 

По-самотен от истина. По-невидим от дух.

Скрит зад хиляди пиксели. Сред които гориш.

 

Нечовешки самотен. Интернетно щастлив.

Не пронизваш със поглед. Само думи редиш.

 

Като приказка хубав – пъстроперест паун.

Да се случиш жадуваш. И не можеш да спиш.

 

А екранът трепери, посинял от мечти.

Виртуално чаровен... Аз такъв те видях.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Весела ЙОСИФОВА Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....