„Виртуално говориш. Виртуално мълчиш.
По-стаена от орех. По–незрима от стих.”
(„Виртуална жена” - Илко Илиев)
Виртуално обичаш. Виртуално целуваш.
По-безгрижен от вятър и по-мокър от дъжд.
По-самотен от истина. По-невидим от дух.
Скрит зад хиляди пиксели. Сред които гориш.
Нечовешки самотен. Интернетно щастлив.
Не пронизваш със поглед. Само думи редиш.
Като приказка хубав – пъстроперест паун.
Да се случиш жадуваш. И не можеш да спиш.
А екранът трепери, посинял от мечти. ...