18 мар. 2012 г., 00:59

Мъжът от интернет

1.3K 1 18

                    „Виртуално говориш. Виртуално мълчиш.
                    По-стаена от орех. По–незрима от стих.”

                                                („Виртуална жена” - Илко Илиев)

 

 

Виртуално обичаш. Виртуално целуваш.

По-безгрижен от вятър и по-мокър от дъжд.

 

По-самотен от истина. По-невидим от дух.

Скрит зад хиляди пиксели. Сред които гориш.

 

Нечовешки самотен. Интернетно щастлив.

Не пронизваш със поглед. Само думи редиш.

 

Като приказка хубав – пъстроперест паун.

Да се случиш жадуваш. И не можеш да спиш.

 

А екранът трепери, посинял от мечти.

Виртуално чаровен... Аз такъв те видях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...