18 мар. 2012 г., 00:59

Мъжът от интернет

1.3K 1 18

                    „Виртуално говориш. Виртуално мълчиш.
                    По-стаена от орех. По–незрима от стих.”

                                                („Виртуална жена” - Илко Илиев)

 

 

Виртуално обичаш. Виртуално целуваш.

По-безгрижен от вятър и по-мокър от дъжд.

 

По-самотен от истина. По-невидим от дух.

Скрит зад хиляди пиксели. Сред които гориш.

 

Нечовешки самотен. Интернетно щастлив.

Не пронизваш със поглед. Само думи редиш.

 

Като приказка хубав – пъстроперест паун.

Да се случиш жадуваш. И не можеш да спиш.

 

А екранът трепери, посинял от мечти.

Виртуално чаровен... Аз такъв те видях.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...