boginqta18 (Лиляна Иванова)
14 11
24 feb 2008, 19:42

Мъка 

  Poesía » De amor
771 0 2

Навън  пада гъста мъгла

и в мрак потъва моята душа.

Сълзите мои капят,

душата ми в океан от мъка потапят.

Ранено сърцето ми кърви,

но продължава то да тупти.

Мъката ме съпътства всеки ден,

здраво ме държи в своя плен.

Как без теб да живея,

без лицето твое ще полудея!

Животът ми така се преобърна,

душата в мъртво море се превърна,

което пълно е с мечти,

но няма кой да ги осъществи.

Обичам всичко в тебе аз,

но задавен от сълзи е моят глас.

Искам да извикам: "Ти си моята любов!

Не мога без тебе в тоз'  живот!"

Но сълзите ме давят,

да го изкрещя не ми позволяват.

Върни се и ме целуни,

за да спрат сълзите от моите очи!

© Лиляна Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??