Мъка

24 февр. 2008 г., 19:42

Поэзия » Любовная

753 0 2

Навън пада гъста мъгла

и в мрак потъва моята душа.

Сълзите мои капят,

душата ми в океан от мъка потапят.

Ранено сърцето ми кърви,

но продължава то да тупти.

Мъката ме съпътства всеки ден,

здраво ме държи в своя плен.

Как без теб да живея,

без лицето твое ще полудея!

Животът ми така се преобърна,

душата в мъртво море се превърна,

което пълно е с мечти,

но няма кой да ги осъществи.

Обичам всичко в тебе аз,

но задавен от сълзи е моят глас.

Искам да извикам: "Ти си моята любов!

Не мога без тебе в тоз' живот!"

Но сълзите ме давят,

да го изкрещя не ми позволяват.

Върни се и ме целуни,

за да спрат сълзите от моите очи!