Мъка
Навън пада гъста мъгла
и в мрак потъва моята душа.
Сълзите мои капят,
душата ми в океан от мъка потапят.
Ранено сърцето ми кърви,
но продължава то да тупти.
Мъката ме съпътства всеки ден,
здраво ме държи в своя плен.
Как без теб да живея,
без лицето твое ще полудея!
Животът ми така се преобърна,
душата в мъртво море се превърна,
което пълно е с мечти,
но няма кой да ги осъществи.
Обичам всичко в тебе аз,
но задавен от сълзи е моят глас.
Искам да извикам: "Ти си моята любов!
Не мога без тебе в тоз' живот!"
Но сълзите ме давят,
да го изкрещя не ми позволяват.
Върни се и ме целуни,
за да спрат сълзите от моите очи!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лиляна Иванова Все права защищены
