Мъка

Feb 24, 2008, 7:42 PM

Poetry » Love

752 0 2

Навън пада гъста мъгла

и в мрак потъва моята душа.

Сълзите мои капят,

душата ми в океан от мъка потапят.

Ранено сърцето ми кърви,

но продължава то да тупти.

Мъката ме съпътства всеки ден,

здраво ме държи в своя плен.

Как без теб да живея,

без лицето твое ще полудея!

Животът ми така се преобърна,

душата в мъртво море се превърна,

което пълно е с мечти,

но няма кой да ги осъществи.

Обичам всичко в тебе аз,

но задавен от сълзи е моят глас.

Искам да извикам: "Ти си моята любов!

Не мога без тебе в тоз' живот!"

Но сълзите ме давят,

да го изкрещя не ми позволяват.

Върни се и ме целуни,

за да спрат сълзите от моите очи!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

ani1313 (Ангелина)

2008-02-24T21:03:48+02:00

Мноогооо добро!
^l^ (Нежното Ласо)

2008-02-24T20:28:55+02:00

Любовтаааа преелииииивааааааааа.....