Навън пада гъста мъгла
и в мрак потъва моята душа.
Сълзите мои капят,
душата ми в океан от мъка потапят.
Ранено сърцето ми кърви,
но продължава то да тупти.
Мъката ме съпътства всеки ден,
здраво ме държи в своя плен.
Как без теб да живея,
без лицето твое ще полудея!
Животът ми така се преобърна,
душата в мъртво море се превърна, ...