В себе си влизам и откривам целия свят

Какво ли ми повече трябва,

Търся нещо из пустия град

Ала вятърът силен ме грабва

Носим се двама в далечни земи,

Виждат се само мъки и скърби,

Дали било е так и преди,

Когато земята обляна била е във кърви?

В къщичка малка

На изоставен прашен път

Виждам девойка-цяла русалка,

Легнала на майчина гръд

Защо плачеш момиче красиво?

В очите ти слънце блести,

А ти стоиш така мълчаливо

И от очите ти капят сълзи

Не мога страннико непознати

Да изляза да се радвам навън,

Че моя татко вече го няма,

Няма го и не е само лош сън

Остави ни двете със мама,

Колко тъжно,нали?

Не искам нищо да зная

Не ми е веч до игри