мъка
В себе си влизам и откривам целия свят
Какво ли ми повече трябва,
Търся нещо из пустия град
Ала вятърът силен ме грабва
Носим се двама в далечни земи,
Виждат се само мъки и скърби,
Дали било е так и преди,
Когато земята обляна била е във кърви?
В къщичка малка
На изоставен прашен път
Виждам девойка-цяла русалка,
Легнала на майчина гръд
Защо плачеш момиче красиво?
В очите ти слънце блести,
А ти стоиш така мълчаливо
И от очите ти капят сълзи
Не мога страннико непознати
Да изляза да се радвам навън,
Че моя татко вече го няма,
Няма го и не е само лош сън
Остави ни двете със мама,
Колко тъжно,нали?
Не искам нищо да зная
Не ми е веч до игри
© Радост Вълчева All rights reserved.
