В себе си влизам и откривам целия свят
Какво ли ми повече трябва,
Търся нещо из пустия град
Ала вятърът силен ме грабва
Носим се двама в далечни земи,
Виждат се само мъки и скърби,
Дали било е так и преди,
Когато земята обляна била е във кърви?
В къщичка малка
На изоставен прашен път
Виждам девойка-цяла русалка,
Легнала на майчина гръд ...