Мъка

20 abr 2006, 20:44

Poesía

756 0 2

Вали навън дъждът и не прекъсва,

ужасна мъка във душа ми властва,

сълза самотна от очите се откъсва

и мъката ми в ураган прераства.

Сълзи се стичат от небесното лице

и моят блян съвсем е разрушен,

топла кръв струи от разкъсаното ми сърце,

мирът душевен в мен е веч смутен.

Аз търсих все красивото в живота,

строях високи кули и се радвах на мечти,

но съзряла истината ужасяваща и грозна,

очаквам само мрачни тъжни дни.

За мен живота е свършен,

Макар и в разцвета на моята младост,

Романът любовен - грешно завършен

И никога - никаква радост.

Ти със смях ме погледна почти,

когато сърце ми на парчета се пръсна.

На моите смели красиви мечти,

Бе това тъжната, тежка развръзка.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Романтик (Христо Костов)

2006-04-21T09:54:54+03:00

Ради, повече оптимизъм, не се отчайвай!
beti (Бехрин)

2006-04-20T23:31:35+03:00

Знаеш ли , в един период от живота си Чайковски е изгорил голяма част от произваданията си . Направил го е с ясното съзнание , че не бива да дава живот на творби , сътворени в период на депресия и отчаяние. Той е осъзнал нещо много важно - изкуството влияе страшно много върху хората...
Продължавай да пишеш .Нещата се нареждат с повече опит...