Мъка
Вали навън дъждът и не прекъсва,
ужасна мъка във душа ми властва,
сълза самотна от очите се откъсва
и мъката ми в ураган прераства.
Сълзи се стичат от небесното лице
и моят блян съвсем е разрушен,
топла кръв струи от разкъсаното ми сърце,
мирът душевен в мен е веч смутен.
Аз търсих все красивото в живота,
строях високи кули и се радвах на мечти,
но съзряла истината ужасяваща и грозна,
очаквам само мрачни тъжни дни.
За мен живота е свършен,
Макар и в разцвета на моята младост,
Романът любовен - грешно завършен
И никога - никаква радост.
Ти със смях ме погледна почти,
когато сърце ми на парчета се пръсна.
На моите смели красиви мечти,
Бе това тъжната, тежка развръзка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Радост Вълчева Всички права запазени
