Мъка
Вали навън дъждът и не прекъсва,
ужасна мъка във душа ми властва,
сълза самотна от очите се откъсва
и мъката ми в ураган прераства.
Сълзи се стичат от небесното лице
и моят блян съвсем е разрушен,
топла кръв струи от разкъсаното ми сърце,
мирът душевен в мен е веч смутен.
Аз търсих все красивото в живота,
строях високи кули и се радвах на мечти,
но съзряла истината ужасяваща и грозна,
очаквам само мрачни тъжни дни.
За мен живота е свършен,
Макар и в разцвета на моята младост,
Романът любовен - грешно завършен
И никога - никаква радост.
Ти със смях ме погледна почти,
когато сърце ми на парчета се пръсна.
На моите смели красиви мечти,
Бе това тъжната, тежка развръзка.
© Радост Вълчева All rights reserved.
