Мъка

20 апр. 2006 г., 20:44

Поэзия

755 0 2

Вали навън дъждът и не прекъсва,

ужасна мъка във душа ми властва,

сълза самотна от очите се откъсва

и мъката ми в ураган прераства.

Сълзи се стичат от небесното лице

и моят блян съвсем е разрушен,

топла кръв струи от разкъсаното ми сърце,

мирът душевен в мен е веч смутен.

Аз търсих все красивото в живота,

строях високи кули и се радвах на мечти,

но съзряла истината ужасяваща и грозна,

очаквам само мрачни тъжни дни.

За мен живота е свършен,

Макар и в разцвета на моята младост,

Романът любовен - грешно завършен

И никога - никаква радост.

Ти със смях ме погледна почти,

когато сърце ми на парчета се пръсна.

На моите смели красиви мечти,

Бе това тъжната, тежка развръзка.

Романтик (Христо Костов)

2006-04-21T09:54:54+03:00

Ради, повече оптимизъм, не се отчайвай!
beti (Бехрин)

2006-04-20T23:31:35+03:00

Знаеш ли , в един период от живота си Чайковски е изгорил голяма част от произваданията си . Направил го е с ясното съзнание , че не бива да дава живот на творби , сътворени в период на депресия и отчаяние. Той е осъзнал нещо много важно - изкуството влияе страшно много върху хората...
Продължавай да пишеш .Нещата се нареждат с повече опит...