14 feb 2009, 0:34

Мълчалива буря

636 0 2

Две души стоят отлъчени

в непозната суета

и мълчат - не са измъчени - 

всеизмерна тишина 

ги разкъсва, после хвърля

в бездната на разума.

Пари там и някак чудно е,

че потъват в лудостта

на ферман от чувства святи -

искрени, но в страх изляти,

лутащи се в ореол.

Танцът им е лек и нежен

и какво, че вътре реже - 

нова болка - сякаш нужна

да разпръсне рутината

на деня... и "слепотата".

Дишат плахо и учудени:

Те ли са...

или са влюбени...?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Агапея Полис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Ви мили дами Нека и при Вас любовта да е винаги в изобилие!
  • И какво, че вътре реже...?Казват, че колкото повече боли - толкова Любовта е по-близо...!
    Чудесен стих,Агапея!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...