Две души стоят отлъчени
в непозната суета
и мълчат - не са измъчени -
всеизмерна тишина
ги разкъсва, после хвърля
в бездната на разума.
Пари там и някак чудно е,
че потъват в лудостта
на ферман от чувства святи -
искрени, но в страх изляти,
лутащи се в ореол.
Танцът им е лек и нежен
и какво, че вътре реже -
нова болка - сякаш нужна
да разпръсне рутината
на деня... и "слепотата".
Дишат плахо и учудени:
Те ли са...
или са влюбени...?
© Агапея Полис All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Нека и при Вас любовта да е винаги в изобилие!