14 февр. 2009 г., 00:34

Мълчалива буря

634 0 2

Две души стоят отлъчени

в непозната суета

и мълчат - не са измъчени - 

всеизмерна тишина 

ги разкъсва, после хвърля

в бездната на разума.

Пари там и някак чудно е,

че потъват в лудостта

на ферман от чувства святи -

искрени, но в страх изляти,

лутащи се в ореол.

Танцът им е лек и нежен

и какво, че вътре реже - 

нова болка - сякаш нужна

да разпръсне рутината

на деня... и "слепотата".

Дишат плахо и учудени:

Те ли са...

или са влюбени...?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Агапея Полис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Ви мили дами Нека и при Вас любовта да е винаги в изобилие!
  • И какво, че вътре реже...?Казват, че колкото повече боли - толкова Любовта е по-близо...!
    Чудесен стих,Агапея!

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...