14.02.2009 г., 0:34

Мълчалива буря

631 0 2

Две души стоят отлъчени

в непозната суета

и мълчат - не са измъчени - 

всеизмерна тишина 

ги разкъсва, после хвърля

в бездната на разума.

Пари там и някак чудно е,

че потъват в лудостта

на ферман от чувства святи -

искрени, но в страх изляти,

лутащи се в ореол.

Танцът им е лек и нежен

и какво, че вътре реже - 

нова болка - сякаш нужна

да разпръсне рутината

на деня... и "слепотата".

Дишат плахо и учудени:

Те ли са...

или са влюбени...?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Агапея Полис Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря Ви мили дами Нека и при Вас любовта да е винаги в изобилие!
  • И какво, че вътре реже...?Казват, че колкото повече боли - толкова Любовта е по-близо...!
    Чудесен стих,Агапея!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...